Category Archives: Блог

Роси МакКий взе участие в панелна дискусия относно отговорните политики в сферата на игралната индустрия по време на SiGMA East Europe в Будапеща. Г-жа МакКий, която е предприемач и основател на Фондация „Отговорна игра“, разказа повече за регулаторните промени в региона през последната една година.

По време на дискусията Роси МакКий направи задълбочен анализ, като обърна специално внимание на новото законодателство на България, което налага значителни ограничения върху рекламата на хазарта. Тя подчерта, че тези промени са показателни за по-широката тенденция към засилване на мерките за защита на играчи в целия регион. „При прилагането на регулации, особено по отношение на мерките за отговорна игра и защита на играчите, трябва да се отчитат особеностите на местния пазар“, отбеляза Роси МакКий.

Г-жа МакКий сподели и как тези регулаторни промени определят бъдещето на игралната индустрия в региона. Тя изтъкна необходимостта операторите проактивно да интегрират практиките за отговорна игра в бизнес моделите си, като по този начин не само спазват нормативните изисквания, но и изграждат лоялност сред играчите.

По време на дискусията г-жа МакКий разказа за работата на Фондация „Отговорни игра“ в България. Фондацията има съществена роля в подпомагането на операторите в тези регулаторни преходи, като предлага ресурси и насоки за прилагане на мерки за отговорна игра. Инициативи като „На фокус: Отговорна игра“ е особено ефективна, тъй като помага на операторите да се приспособят към новите разпоредби, като същевременно се фокусират върху защитата на играчите.

По време на панелът се анализира сходни регулаторни рамки могат да бъдат ефективно адаптирани в различни културни контексти в Източна Европа. В дискусията бе подчертано значението на сътрудничеството между регулаторните органи и операторите, за да се гарантира, че отговорната игра ще стане неразделна част от стратегията за растеж на индустрията.

Игрите и пристрастяването към хазарта са сложни явления, повлияни от различни психологически фактори. Даниел Канеман и Амос Тверски, пионери в областта на поведенческата икономика, са проучили подробно как когнитивните пристрастявания влияят върху вземането на решения от човека. Тяхната работа предоставя важна информация защо хората могат да развият пристрастяващо поведение в игрите и хазарта. Тази статия изследва как специфичните пристрастявания, както са идентифицирани от учените, нобелови лауреати, допринасят за уязвимостта на хората към игрите и пристрастяването към хазарта.

Разбиране на когнитивните отклонения

Когнитивните пристрастявания са систематични модели на отклонение от нормата или рационалността в преценката, което кара хората да вземат нелогични или неоптимални решения. Изследванията на Канеман и Тверски подчертават множество склонности, но някои от отговорните за пристрастяването към игрите и хазарта включват евристика на наличността, илюзията за контрол и отвращение от загуба.

Евристика на наличността / кратък път

Евристиката за наличността е ментален пряк път, който разчита на непосредствени примери, които идват на ум, когато се оценява тема, концепция, метод или решение. В контекста на игрите и хазарта, играчите често си спомнят скорошните печалби по-ярко от загубите, което изкривява възприятието им за вероятността да спечелят. Печалбите винаги са по-запомнящи се и достъпни в съзнанието на играча, което води до надценяване на тяхната честота и повишена склонност към непремерен риск.

Илюзия за контрол

Илюзията за контрол е тенденцията хората да надценяват способността си да контролират събитията. В хазарта тази склонност се проявява, когато играчите вярват, че могат да повлияят на резултата от игрите чрез умения или стратегия. Например, играчите на зарове могат да хвърлят зарове по специфичен начин, за да „контролират“ резултата, или играчите на слот машини може да вярват, че могат да повлияят на резултатите, като определят времето на натискане на бутоните си. Това фалшиво чувство за контрол може да насърчи постоянно рисково поведение, тъй като играчите смятат, че в крайна сметка могат да обърнат късмета си чрез своите действия, като по този начин поддържат пристрастяването.

Отвращение от загуба

Неприязънта към загуба се отнася до склонността на хората да предпочитат избягването на загуби пред придобиването на еквивалентни печалби. Това пристрастяване е особено силно в контекста на хазарта и игрите, където болката от загубата на пари или активи в играта се усеща по-остро от удоволствието от печалбата. Играчите в рисковия спектър често преследват загубите си, участвайки в по-рисковани залози, за да възстановят загубеното, поведение, известно като „преследване на загуби“. Този цикъл на неприязън към загубата може да доведе играещите до по-дълбоко пристрастяване, докато се стремят да смекчат загубите си.

Пристрастност на потвърждението

Пристрастност към потвърждението е тенденцията да се търси, тълкува и запомня информация по начин, който потвърждава нечии предубеждения. Геймърите могат избирателно да си припомнят печалбите си и да пренебрегнат загубите си, засилвайки убеждението си, че са по-успешни, отколкото са в действителност. Подобно припомняне укрепва техния ангажимент да продължат да играят, тъй като те вярват, че тяхната стратегия или късмет в крайна сметка ще се отплатят. Селективната памет и вниманието към потвърждаване на случаите подсилват пристрастяването чрез поддържане на нереалистично възприемане на резултатите от играта.

Ефект на закотвяне

Ефектът на закотвяне е тенденцията да се разчита в голяма степен на първата срещана информация („котвата“), когато се вземат решения. В хазарта първоначалната печалба или първото голямо изплащане може да служи като котва, задавайки нереалистични очаквания за бъдещи резултати. Играчите могат да продължат да залагат с вярата, че подобни печалби ще дойдат всеки момент, дори и при последващи загуби.

Заключение

Работата на Канеман и Тверски върху когнитивните склонности хвърлят светлина върху психологическите механизми, които допринасят за пристрастяването към игрите и хазарта. Разбирането на тези пристрастявания – като евристика на наличността, илюзия за контрол, отвращение от загуба, пристрастие към потвърждението и ефект на закотвяне – може да помогне за разработването на по-ефективни интервенции и системи за подкрепа за тези, които се борят със зависимостите. Чрез разпознаване и справяне с тези явления, хората могат да вземат по-информирани решения и да намалят силата на пристрастяващото поведение.

Европейската игрална и бетинг асоциация (EGBA) обяви датите за тазгодишната Европейска седмица за отговорна игра, която ще се проведе от 18 до 24 ноември 2024 г.

Европейска седмица за отговорна игра е ежегодно събитие за повишаване на осведомеността относно безопасния хазарт в Европа. Организирана от EGBA, инициативата служи като платформа за насърчаване на дискусии относно защитата на играчите между оператори, регулатори, организации за подкрепа на проблемни играчи и експерти по темата.

Тази година ще бъде четвъртото издание на инициативата, която ще бъде съпътствана от кампания в социалните медии и редица семинари. Те ще имат за цел да повишат осведомеността относно безопасния хазарт, да коментират най-добрите практики и да разгледат най-новите научни изследвания.

„Инициативата е важна част от ангажимента на EGBA за повишаване на осведомеността относно безопасния хазарт и насърчаването на силна култура на защита на играчите в Европа. Тази година целта ни е да достигнем до още повече европейци със съвети и послания за безопасна игра“, заяви Маартен Хайер, генерален секретар на EGBA.

Повече информация за инициативата, може да откриете тук.

Пристрастяването е многостранен феномен, който обхваща както зависимости от вещества (алкохол, наркотици, цигари), така и поведенчески зависимости (онлайн и игри). Разбирането на взаимовръзките между тези различни форми на пристрастяване е от решаващо значение за разработването на ефективни стратегии за превенция и лечение. Преодоляването на субстанциалните зависимости ще намали значително риска от онлайн и игрови пристрастявания и ще остави удоволствието от умерената игра.

Общи основополагащи механизми:

Невробиологични пътища.

Система за възнаграждение с допамин. Както употребата на вещества, така и поведенческите пристрастявания включват допаминовата система за възнаграждение на мозъка. Дейности като консумация на алкохол, употреба на наркотици, пушене, онлайн време и игри предизвикват освобождаването на допамин, създавайки чувство на удоволствие, което може да доведе до пристрастяващо поведение.

Генетична предразположеност. Генетичните фактори могат да предразположат индивидите както към вещества, така и към поведенчески зависимости. Вариациите в гените, свързани с невротрансмитерните системи, като тези, които засягат допамина и серотонина, могат да увеличат податливостта към множество форми на пристрастяване.

Психологически фактори:

Механизми за справяне. Индивидите често се обръщат към вещества или пристрастяващо поведение като механизми за справяне със стрес, тревожност, депресия или травма. Временното облекчение, осигурено от тези дейности, може да засили употребата им и да доведе до зависимости от различно естество. Импулсивност и натрапчивост. Високите нива на импулсивност и натрапчивост са общи черти при индивиди със зависимости. Тези черти могат да стимулират преследването на незабавни награди, независимо дали чрез употреба на вещества или участие в игри.

Влияние на средата:

Натиск от връстници и социални мрежи. Социалната среда, които нормализират или насърчават употребата на вещества, също могат да насърчат онлайн пристрастяването или към игрите. Натискът от връстници и социалното приемане играят значителна роля в инициирането и поддържането на тези поведения.

Съпътстващи фактори:

Нарушения на психичното здраве.

Двойна диагноза. Много хора с разстройства, свързани с употребата на вещества, също страдат от поведенчески зависимости и обратно. Състояния като депресия, тревожност и синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието често се срещат при хора с множество зависимости, което усложнява лечението и възстановяването.

Хипотеза за самолечение. Хората с нелекувани психични разстройства могат да използват вещества или да имат в пристрастяващо поведение, за да се самолекуват, което води до цикъл на зависимост и влошаване на психичното здраве.

Социално-икономически статус:

Икономически стрес. Финансовите затруднения могат да подтикнат хората към употреба на вещества и игри като механизми за бягство или възприемани решения на техните проблеми. Икономическият стрес е едновременно причина и следствие от пристрастяването.

Образование и заетост: По-ниските нива на образование и нестабилната заетост са свързани с по-високи нива на пристрастяване. Обратно, пристрастяването може да доведе до загуба на работа и неуспехи в образованието, поддържайки цикъл на социално-икономическо неравностойно положение.

Примери

Употребата на алкохол, например може да намали задръжките и да наруши преценката, увеличавайки вероятността от рисково игрово поведение.

Употребата на стимуланти може да подобри временно и лъжливо фокуса и да удължи игралните сесии, създавайки симбиотична връзка между употребата на наркотици и пристрастяването към игрите. Временното когнитивно подобрение, осигурено от стимуланти, може да доведе до повишена онлайн ангажираност, което допълнително засилва пристрастяващото поведение.

Ритуалната комбинация от пушене и онлайн игри може да се превърне в механизъм за справяне със стреса, свързан с работата, което води до повишена зависимост и от двете дейности.

Тютюнопушенето и онлайн игрите могат да се преплитат чрез асоциативно обучение, при което актът на пушене се превръща в стимул за игри и обратно. Тази взаимозависимост подчертава ролята на сигналите от околната среда и рутинното поведение за поддържане на пристрастяването.

Заключение

Взаимозависимостите между употребата на вещества и поведенческите пристрастявания са сложни и многостранни, включващи невробиологични, психологически и екологични фактори. Справянето с тези взаимосвързани форми на пристрастяване изисква цялостни подходи, които отчитат общите основни механизми и съпътстващи фактори. Ефективните стратегии за превенция и лечение трябва да включват подкрепа за психично здраве, социално-икономическа стабилност и персонализирани интервенции за прекъсване на цикъла на пристрастяването и насърчаване на възстановяването. Чрез разбирането и справянето с тези взаимовръзки можем по-добре да подкрепим хората, борещи се с множество форми на пристрастяване, и да подобрим общите резултати за общественото здраве.