Доц. д-р Мариана Тодорова
Епохата, в която живеем, с технологии, които доминират като присъствие живота ни, борбата с онлайн пристрастяването, се превръща в належаща грижа. Въпреки че традиционните подходи със сигурност имат своите предимства, сега възниква вълна от новаторски и непознати до момента мерки, които обещават да се справят по-ефективно с тези съвременни предизвикателства. Те са насочени предимно към така наречените „родени в дигиталното“ (digital native), които са поколенията около новото хилядолетие (“millennials”, “X”, “Y”, “Z”). Това са иновативни методи, които няма да бъдат толкова масови, но ще лекуват или извършват превенция към онлайн пристрастяване чрез ползване на същите дигитални технологии, но в позитивен план.
Една от тези бъдещи услуги ще бъде терапия с виртуална реалност. Подобно на ползването на VR за преодоляване на посттравматичен стрес и облекчаване на болки при хора или при болни от тежки заболявания, които вече са в терминален стадии, технологията може да предложи завладяващи терапевтични методи, които доста по-успешно противодействат на дигиталната пристрастеност. Хората, борещи се с това модерно заболяване, ще влизат във VR среди, където ще се изправят и се справят с първопричините за своята зависимост под експертното ръководство на професионалисти.
Места и почивки за „дигитална детоксикация“. Тези локации ще предлагат почивка от вечно присъстващите екрани. Те ще предоставят широк набор от дейности на открито, практики за отпускане и съвети, за да помогнат на участниците да възстановят връзката си с технологиите, но в спектъра има на здравословно ползване като инструмент за работа или и развлечение, без тежки последици. Като нов, но доста масово застрашителен феномен, дигиталното пристрастяване ще доведе нов тип социална отговорност в частния, а вероятно и в публичния сектор. Това ще са технологични отпуски. Напредничавите организации ще предлагат платени отпуски, по време на които служителите ще се изключват от всички дигитални устройства. Подобен престой, показващ позабравеното минало, може ефективно да намали прегарянето и пристрастяването, свързани с технологиите.
Партньори за дигитална отчетност. Какво би могло да се крие зад това? Всички ние получаваме отчет от мобилните си телефони за прекараното екранно време. Такива партньори за отчетност на дигитална зависимост, може да бъдат приложения, базирани на изкуствен интелект. Тези дигитални „приятели“ ще проследяват времето на екрана и онлайн активността на личността, като напомняния и предложения за почивка и превключване към алтернативни и по-полезни дейности.
Публични пространства без технологии. Определянето на обществени пространства, като паркове и библиотеки, като „зони без технологии“ също е свеж подход, който неформално вече се прилага. В бъдеще все повече такива методи ще насърчават хората да се откажат от екрана и да се насладят на социалното общуване и взаимодействия без технологии. Все повече се популяризира концепцията за Tech-Lite Cafes and Restaurants. Това са кафенета и ресторанти, които предлагат отстъпки за клиенти, които оставят своите смартфони в определени шкафчета, докато вечерят. Така се насърчава пълноценен социален живот отвъд технологиите.
Дигитална арт терапия. Чрез дигитално изкуство, хората ще могат да изразят своите емоции, преживявания и вътрешни борби, свързани с дигиталното и игрово пристрастяване.
Игри и предизвикателства без екран и дигитални технологии. Организиране на масови аналогови игри, в които участниците ще се състезават, за да видят кой може да остане офлайн най-дълго, също ще са форма към възвръщане на начина на живот преди дигиталната ера.
Групи за „взаимна поддръжка“, но подпомогнати от изкуствен интелект. Колективната психотерапия към всякакъв тип зависимости отдавна е позната, но новите форми ще са с чат ботове, които улесняват дискусиите, предоставят ресурси и предлагат емоционална подкрепа на хора, борещи се с пристрастяване. В едно по-далечно бъдеще, реалните психолози ще бъдат подпомагани от AI аватари, предоставяйки им терапевтично обучение или предлагайки консултиране и подкрепа на индивиди чрез видео разговори или виртуална реалност. Те ще помагат да се премахват потенциалните бариери пред традиционната терапия, в която зависимите се притесняват да споделят за това пред реални терапевти.
Родителски контрол, отново асистиран от изкуствен интелект, може се адаптира към поведението на децата или младежите, като научава кога и как да се прилагат или не ограничения на времето на екрана и предоставят образователно съдържание по време на наложените почивки.
Тези нетрадиционни мерки биха могли да допълнят традиционните подходи и да революционизират битката срещу пристрастяванията към онлайн и игрите. Те обещават да насърчат по-здравословни дигитални навици, да подобрят общото благосъстояние и да проправят пътя за по-балансирана връзка с технологиите.
