Щатът Флорида прие закон, ограничаващ ползването на социалните мрежи от лица под 16 години

Губернаторът на Флорида Рон Десантис днес подписа закон, който забранява на деца на възраст под 14 години да ползват социалните мрежи и изисква от 14- и 15-годишните да получат разрешение от родителите. Според поддръжниците ѝ, мярката ще защити децата от онлайн рискове за психичното им здраве.

Според новите правила, които ще са в сила от 1 януари 2025 г., се изисква платформите на социалните мрежи да прекратяват акаунтите на лица под 14 години, както и на лица под 16 години, които нямат родителско съгласие за ползването им. Тя изисква от тях да използват система с независим източник за проверка, за да се отсеят непълнолетните.

Ръководеното от републиканците законодателно събрание на Флорида прие през февруари закона, който забранява на деца под 16 години да ползват социалните мрежи. Десантис наложи вето на този законопроект по-рано този месец, като заяви, че той ограничава правата на родителите. Изменената версия позволява на родителите да предоставят съгласие за участие на по-големи деца в платформите на социалните мрежи.

„Социалните мрежи вредят на децата по различни начини“, каза Десантис. Той заяви, че законът „дава на родителите по-голяма възможност да защитят децата си.“ Поддръжниците твърдят, че законодателството ще спре вредните ефекти на социалните мрежи върху благосъстоянието на децата, които използват тези платформи прекомерно и могат да изпитат безпокойство, депресия и други психични заболявания в резултат на това.

Връзка между социално-демографските фактори, хазартното поведение и отговорните разходи

През последните години дискусиите около хазартното поведение стават все по-нюансирани, признавайки взаимодействието между социално-демографските фактори и индивидуалния опит от игровото преживяване. Изследвайки този сложен феномен от различен тип обуславящи го фактори, от решаващо значение е да проучим как към хазарта може да се подходи отговорно, особено по отношение на икономически уязвимите групи от населението.

Разкриване на социално-демографските влияния
Социално-демографските фактори обхващат широк спектър от характеристики, включително възраст, пол, ниво на доходи, образование и професионален статус на заетост. Тези фактори се пресичат по сложни начини, оформяйки нагласите на хората към хазарта и вероятността им да участват в такъв тип дейности на забавление.
Изследванията показват, че социално-демографските променливи значително влияят върху хазартното поведение. Например по-младите хора и мъжете са по-склонни да участват в по-крайни хазартни активности. Освен това хората с по-ниски доходи може да възприемат хазарта като средство за избягване на финансовите ограничения или търсене на вълнение и забавление.

По добро разбиране на крайното хазартното поведение
Крайното хазартното поведение е многостранно, повлияно от психологически, социални и икономически фактори. Докато някои хора залагат с развлекателна цел и в рамките на възможностите си, други могат да развият проблемни хазартни навици, които да се отразят отрицателно на тяхната финансова стабилност и цялостно благосъстояние.
От съществено значение е да се признае, че хазартното поведение съществува в спектър, вариращ от случайно участие до компулсивни хазартни разстройства. Освен това мотивите зад хазарта варират значително сред отделните индивиди, често отразявайки сложно взаимодействие на лични преживявания и социокултурни влияния.

Ролята на практиките за отговорен хазарт
Насърчаването на отговорни хазартни практики е от първостепенно значение за насърчаването на безопасна и приобщаваща среда за хазарт, особено за лица в неравностойно икономическо положение. Отговорният хазарт включва овластяване на хората да вземат информирани решения относно техните хазартни дейности, като същевременно минимизира потенциала за вреда и акцентира върху възможностите за развлечение и социализация.
За хората с нисък икономически профил, отговорните хазартни практики придобиват допълнително значение. Чрез прилагане на мерки, специално насочени към тези групи, като определяне на лимити на разходите, правене на почивки и търсене на подкрепа, когато е необходимо, хората могат да намалят рисковете, свързани с прекомерните разходи за хазарт.

Изграждане на култура на грижа и подкрепа
При застъпничеството за отговорен хазарт е наложително да се култивира култура на грижа и подкрепа в рамките на хазартната индустрия и обществото като цяло. Това включва:

Образование и осведоменост: Предоставяне на достъпна информация за отговорни хазартни практики и ресурси за лица, търсещи помощ.
Ангажираност на общността: Сътрудничество с обществени организации и заинтересовани страни за справяне със социално-икономическите детерминанти на свързаните с хазарта вреди и насърчаване на цялостно благополучие, което се постига извън залите за хазарт.
Финансова грамотност: Овластяването на хората с умения за финансова грамотност им дава възможност да управляват ефективно финансите си и да вземат информирани решения относно разходите си, включително и тези за хазарт.
Достъп до услуги за подкрепа: Гарантиране, че хората имат достъп до поверителни услуги за подкрепа, включително телефонни линии за помощ, консултиране и програми за самоизключване.

Към балансиран подход
В заключение, разбирането на сложната връзка между социално-демографските фактори, хазартното поведение и отговорните разходи е от решаващо значение за насърчаването на балансиран и приобщаващ подход към хазарта. Като насърчаваме осведомеността, образованието и подкрепата, можем да създадем култура, в която хората са способни да участват в хазартни дейности отговорно, независимо от техния социално-икономически произход, оставайки само в сферата на развлеченията.
Важно е да поддържаме принципите на съпричастност, състрадание и социална отговорност, като гарантираме, че хазартът остава приятно и безопасно забавление за всички с акцент върху уменията и забавленията.

Емоционалната интелигентност като ключ за превенция на поведенчески зависимости

Вяра Ганчева

Дa се гневи е присъщо на всеки и е лесно, както и да дава пари и да прахосва средствата си, но не на всекиго е присъщо – нито пък е лесно – да знае за какво, колко, кога, заради кого и как трябва да го прави.
Аристотел

Емоционалната интелигентност (ЕИ) е ключов фактор за развитие на здрави поведенчески модели и може да играе значителна роля в превенцията на зависимости.


ЕИ включва способността на индивида да разпознава, разбира, управлява и изразява своите собствени емоции, както и да разбира и влияе на емоциите на другите. Това е особено важно в контекста на зависимости, където емоционалните проблеми често са както причина, така и следствие от зависимостта.

Как развитието на емоционалната интелигентност може да бъде полезно за преодоляване на зависимости?

  • Самоосъзнаване: Един от ключовите аспекти на ЕИ е самоосъзнаването. Разбирането на собствените емоции и тяхното въздействие върху поведението е важна стъпка към превенцията на нездравословни поведенчески модели, като зависимости.
  • Саморегулация: Способността за управление на емоциите е жизненоважна за предотвратяване на импулсивни и потенциално вредни поведения. Това включва умението да се отлага задоволяването на потребностите и да се отреагира на емоционалните състояния по здравословен начин.
  • Социални умения: ЕИ също включва развитие на ефективни комуникативни умения и способността да се взаимодейства позитивно с другите. Това помага на индивидите да изграждат подкрепящи социални мрежи, които са критични за превенцията на зависимости.
  • Емпатия: Способността за разбиране и споделяне на чувствата на другите е важна за развитие на силни междуличностни връзки. Тези връзки осигуряват емоционална подкрепа и помагат на индивидите да избегнат изолацията, която често съпътства зависимостите.
  • Разрешаване на конфликти: ЕИ включва умения за разрешаване на конфликти, които са важни за предотвратяване на стреса и напрежението, които могат да влошат или да предизвикат поведенчески зависимости.
  • Стрес управление: Важен компонент на ЕИ е способността да се справяме със стреса. Уменията за управление на стреса могат да намалят вероятността от обръщане към вредни поведенчески модели като средство за борба с него.
  • Самомотивация: ЕИ също включва способността за самомотивация и установяване на цели, което помага на индивидите да поддържат фокус върху здравословни и продуктивни дейности, вместо да прибягват към зависимости.
  • Осъзнатост (Mindfulness): Практикуването на осъзнатост помага на индивидите да обработват своите емоции по-здравословно.
  • Устойчивост: ЕИ съдейства за развитие на устойчивост, на способност да се възстановяваме от трудности и стрес. Устойчивите хора са по-склонни да се справят с предизвикателствата по здравословен начин, без да се обръщат към зависимости.

Емоционалната интелигентност може да бъде подхранвана и укрепвана през целия живот – с непосредствени ползи за нашето здраве, за връзките и работата ни.

Как развитието на емоционалната интелигентност може да бъде полезно за преодоляване на зависимости?

  • Самопознание:Когато човек е наясно със себе си, той може по-добре да разбере какво го задвижва в определени ситуации. Самосъзнаването е началото на процеса на управление на емоциите.

Разберете своите емоции и това, как те влияят на вашето поведение. Това включва разпознаване на емоционалните нужди, които могат да ви карат да търсите хазарт или видеоигри като средство за справяне. Можете да практикувате медитация, саморефлексия или да си водите дневник, за да развиете сомоосъзнаването си. 

  • Саморегулация (Управление на емоциите): Саморегулацията е способността ни да управляваме собствените си емоции и реакции. Тя гарантира, че реакциите ни са адекватни и конструктивни.

Научете се да контролирате импулсивните реакции. Това може да включва дихателни упражнения, спорт, медитация или други релаксиращи техники.

  • Емпатия: Емпатията е умението да разбираме и споделяме чуждите емоции и чувства, и е в основата на алтруистичното поведение.

Развивайте способността си да разбирате и уважавате емоциите на другите. Това може да помогне да изградите по-здравословни взаимоотношения и да намалите нуждата от бягство в хазарт или видеоигри.

  • Социални умения: Социалните умения се отнасят до способността ни да бъдем внимателни към социалните динамики, норми и култура в различните общности и групи.

Общувайте с разнообразни хора и култури, за да разширите вашия кръгозор и да подобрите уменията си. Усъвършенствайте своята способност да общувате и взаимодействате с другите. Това може да помогне за намаляване на чувството за изолация, което понякога води до зависимости.

  • Мотивация и целеполагане: Мотивацията в контекста на емоционалната интелигентност се отнася до способността на човек да се вдъхновява и да развива своята воля.

Определете цели, които са важни за вас, и работете усърдно за тяхното постигане. Това може да ви помогне да останете фокусирани и да избегнете отвличането на вниманието от хазартни игри и видеоигри.

  • Търсене на професионална помощ: Мнозина търсят помощ от специалисти като психолози или коучове, за да развият своите умения в областта на емоционална интелигентност. Този вид професионална помощ може да предостави индивидуално насочена подкрепа и посоки за развитие. Голман, например, говори за психотерапията като „пътеводна светлина за емоциите“.

Ако усещате, че имате проблем със зависимости, не се колебайте да потърсите професионална помощ. Терапията може да предложи индивидуализирани стратегии за справяне.

  • Образование и информираност: Ако мислим, че образованието в емоционална грамотност е скъпо или ненужно, нека първо да си дадем сметка за цената на емоционалната неграмотност – престъпност, агресия, депресия, тревожност, конфликти…лошо качество на живот.

Информирайте се за рисковете и последствията на зависимостите. Разбирането на тези аспекти може да ви помогне да вземете по-информирани решения.

Развитието на емоционална интелигентност е процес, който изисква време и постоянство. Бъдете търпеливи и последователни в своите усилия. И не забравяйте – емоционалното ограмотяване е форма на превенция на зависимостите.

Рекордно финансиране за превенция на хазартна зависимост в Норвегия

Норвежкото правителство отпуска рекордно високи средства за изследвания, превенция и лечение на хора с хазартна зависимост за 2024 година.

Министерството на културата и равенството обяви, че ще бъдат отпуснати 32 милиона норвежки крони (2,43 милиона британски лири), които ще бъдат предназначени за изследванията относно превенцията и справянето с вредата от хазарта.

Мерките са финансирани чрез монополния оператор Norsk Tipping и се допълват от вноски от Органа за лотарии и фондации, Медийния орган, Дирекцията по здравеопазване и Съвета за научни изследвания.

Министърът на културата и равенството Лубна Джафри заяви, че броят на норвежците с проблеми с хазарта е намалял наполовина от 2019 г. насам., а играчите които са започнали да играят при норвежки оператори се е увеличил: „Това показва, че обединените усилия на правителството дават резултати. Едноличният модел със строги инструменти за отчетност, забраната за реклама на чуждестранни бетинг компании, забрани за платежни посредници, повишени знания за превенция и добро лечение на ранен етап, спомагат за намаляване на броя на хората, които развиват проблеми с хазарта.“

Всичко това се случва по т.нар. „План за действие“, който ще бъде разгърнат в периода 2022-2025 г. Той има за цел да намали броя на хората с хазартна зависимост и да увеличи експертизата и разпространяването на информация за проблемите свързани с хазарта. В него е заложена ранна идентификация на проблемни играчи и осигуряване на подходящо лечение на тези, които страдат от проблем с хазарта.

Психолози съветват родители с „iPad Kids“ как да се справят с дигиталната зависимост

В съвремието, което е доминирано от технологиите, децата стават все по-зависими от телефони, таблети, телевизори и компютри. Изследванията показват, че учениците прекарват удивителните седем часа и половина на ден средно пред устройства. Това превръща днешните деца в „iPad Kids“.

Привлекателността на технологичните джаджи и ролята им като помощни средства, които улесняват възпитанието на децата, някак плавно и неволно доведе до отглеждането на цяло поколение, което буквално е залепено за екраните на всякакви устройства.

Какви са последиците от неограничения достъп до дигиталните устройства и как родителите могат да се справят с възникналата като следствие зависимост, за да успеят по-балансирано да възпитат децата си?

Наскоро публикувано изследване разкри, че е изключително лесно детето да се превърне в пристрастен към устройствата човек. Добрата новина, е че този процес е обратим и може да бъде избегнат.

Според проучването, публикувано в списание Pediatrics, технологиите са завладели домакинствата и децата от най-ранна възраст са изложени на влиянието на дигиталните устройства. Оказа се, че половината от децата, които са били обект на изследването, до навършването на 4-годишна възраст вече имат собствен телевизор, а около три четвърти – собствен мобилен телефон. Най-тревожното обаче е, че на повечето деца са им давани мобилни устройства за забавление още преди да навършат 1 година.

Според авторите, родителите са разрешавали на децата си да гледат разнообразно съдържание на мобилни устройства поради няколко причини:

• Да се занимават с нещо, докато родителят си върши домакинската работа

• За да улеснят процеса по заспиване

• Да успокоят децата

Тази тревожна тенденция изглежда се подхранва и от нагласите на обществото. В съвременния забързан свят, в който родителите имат множество отговорности, е все по-трудно да се устои на удобството, осигурявано от дигиталните устройства. С тях е лесно да се управлява поведението на децата, като успешно се запълва времето им. Без много усилия таблетът може да успокои неспокойно дете, което в противен случай би било предизвикателство за родител след натоварен ден. Това е причината често да се пренебрегват дългосрочните вреди от прекарването на прекомерно много време пред екрана на устройствата.

Когато те се превърнат в стандартно решение при скука, за овладяване на изблици на гняв или в моменти на безпокойство, децата започват да губят връзка със света около тях. Мигновеното удовлетворение, осигурено от цифрово устройство, съчетано със завладяващото съдържание, което върви на екрана, може да създаде зависимост, която надхвърля простото забавление.

Според проучване от Australasian Journal of Early Childhood е важно да се разбере, че има разлика между активното и пасивното време, прекарано пред екрана, което също е от решаващо значение при родителската оценка за въздействието на технологиите върху децата.

Доказано е, че времето, прекарано пред екрана с физически ангажиращи дейности като видеоигри (напр. Nintendo Wii, PlayStation Move и др.) или когнитивно ангажиращи дейности – попълване на домашна работа, игри за развиване на визуални или пространствени умения, имат положителен ефект върху децата. Те помагат да се подобряват паметта, рефлексите, представянето в училище, регулира се вниманието, като се работи върху фокусирането, помага при социализацията.

Но пасивното време, прекарано пред екрана, което включва гледане на телевизия, YouTube, превъртане на съдържанието в социални медии, може да бъде пагубно. Това води до редица проблеми като детско затлъстяване, дефицит на внимание, както и изоставане в когнитивното развитие и езиковите умения.

Съществуват нюанси на пасивното прекарване на време пред екраните на устройствата и не всички дейности са непременно вредни. Някои образователни програми и интерактивни приложения могат да бъдат използвани в процеса на учене на детето. Но ако то проявява признаци на нездравословна мания за вторачване в екрана, може би е време за промяна.

В този връзка трябва да се следи за появата на определени аномалии в поведението, при които трябва да се вземат мерки:

• Постоянна съпротива срещу ангажиране в дейности, които не са свързани с използване на устройства

• Труден преход от устройството към други задачи

• По-голяма свързаност със съдържанието, което върви на устройството за сметка на взаимодействие с реалния свят

Има опасност устройствата да започнат да доминират в емоционалния свят на детето и да определят реакциите му, което ще възпрепятстват развитието му и на възможностите му да се справя в различни ситуации. Виртуалният свят, изпълнен с постоянни стимули и награди, които се дават незабавно, може да вземе превес над развитието на качества като търпение, устойчивост, както и на социалните умения.

Как да регулирате времето на вашето дете, прекарано пред устройство?

Имайки предвид предизвикателствата, пред които са изправени съвременните родители при отглеждане на деца, от огромно значение е да се подхожда към регулирането на времето пред устройството с разбиране и търпение. За стартиране на процеса специалистите препоръчват „седмица без устройства“.

Целта е родители и деца да започнат да прекарват повече време заедно, което в крайна сметка води до баланс във взаимоотношенията и децата стават по-щастливи, като не изпитват нужда от таблет или телефон. Впоследствие ще е много по-лесно да се контролира времето, което ще бъде позволено на детето за пасивно използване на устройства.

Следващият етап е всяка седмица да се започва без телефони, таблети и телевизор. Така ще се постави отправната точка за трансформацията на детското отношение към тях.

Ефектите ще бъдат видими:

1. След седмицата без устройства обърнете внимание на въздействието върху поведението на детето, неговото настроение и интеракцията му с останалите членове на семейството. Въз основа на вашите наблюдения, задайте му веднага границите на времето, което може да прекара с телефон или пред телевизора.

2. Установете ясни граници. Докато детето навърши 2 години трябва да контролирате времето пред устройствата, като с приоритет му пускате качествено образователно съдържание. Използвайте родителски контрол, за да гарантирате, че съдържанието, което достига до него е в съответствие с възрастта му. Този подход не само предпазва от неподходящо съдържание, но и култивира отговорни навици пред екрана от ранна възраст.

3. Дайте пример. Демонстрирайте, че и вие използвате ограничено и целенасочено устройствата. Отделяйте време на детето, правете заедно различни дейности, за да подчертаете важността на баланса.

4. Участвайте в съвместни дейности. Играйте настолни игри, игри на открито, ходете на семейни излети. Използвайте технологиите заедно с детето си и само когато е необходимо. Така допълнително ще моделирате здравословно отношение към устройствата и тяхното използване. Укрепването на връзката между родител и дете е от ключово значение за минимизиране на прекомерната зависимост от дигиталните канали.

5. Дайте възможност на детето си само да ограничи времето пред екрана. Насърчавайте го само да управлява времето, прекарано в дигиталното пространство. Научете го как да задава таймери за ежедневно използване на устройствата. Това учи на управление на времето, помага на детето да прецени кога е време да спре, също и внушава чувство за отговорност и независимост, като се насърчава здравословен баланс между технологията и различни видове преживявания.

6. Създайте зони без устройства. Определете конкретни зони в дома си, където устройствата не са разрешени. Това помага да се създаде физическа граница и да се контролира процеса.

Заключение

Отглеждането на „iPad Kid“ е последица от дигиталната епоха, но процесите могат да бъдат управлявани. Като прилагате практически стратегии за регулирането на времето пред устройствата, ще постигнете нужния баланс. Родителите, които приоритизират семейните занимания, игрите на открито, споделянето на преживявания, възпитават поколение, което е технически грамотно, но в същото време е емоционално устойчиво и има социални умения.

Източник: Forbes

1 2 3 8