Игрите и пристрастяването към хазарта са сложни явления, повлияни от различни психологически фактори. Даниел Канеман и Амос Тверски, пионери в областта на поведенческата икономика, са проучили подробно как когнитивните пристрастявания влияят върху вземането на решения от човека. Тяхната работа предоставя важна информация защо хората могат да развият пристрастяващо поведение в игрите и хазарта. Тази статия изследва как специфичните пристрастявания, както са идентифицирани от учените, нобелови лауреати, допринасят за уязвимостта на хората към игрите и пристрастяването към хазарта.
Разбиране на когнитивните отклонения
Когнитивните пристрастявания са систематични модели на отклонение от нормата или рационалността в преценката, което кара хората да вземат нелогични или неоптимални решения. Изследванията на Канеман и Тверски подчертават множество склонности, но някои от отговорните за пристрастяването към игрите и хазарта включват евристика на наличността, илюзията за контрол и отвращение от загуба.
Евристика на наличността / кратък път
Евристиката за наличността е ментален пряк път, който разчита на непосредствени примери, които идват на ум, когато се оценява тема, концепция, метод или решение. В контекста на игрите и хазарта, играчите често си спомнят скорошните печалби по-ярко от загубите, което изкривява възприятието им за вероятността да спечелят. Печалбите винаги са по-запомнящи се и достъпни в съзнанието на играча, което води до надценяване на тяхната честота и повишена склонност към непремерен риск.
Илюзия за контрол
Илюзията за контрол е тенденцията хората да надценяват способността си да контролират събитията. В хазарта тази склонност се проявява, когато играчите вярват, че могат да повлияят на резултата от игрите чрез умения или стратегия. Например, играчите на зарове могат да хвърлят зарове по специфичен начин, за да „контролират“ резултата, или играчите на слот машини може да вярват, че могат да повлияят на резултатите, като определят времето на натискане на бутоните си. Това фалшиво чувство за контрол може да насърчи постоянно рисково поведение, тъй като играчите смятат, че в крайна сметка могат да обърнат късмета си чрез своите действия, като по този начин поддържат пристрастяването.
Отвращение от загуба
Неприязънта към загуба се отнася до склонността на хората да предпочитат избягването на загуби пред придобиването на еквивалентни печалби. Това пристрастяване е особено силно в контекста на хазарта и игрите, където болката от загубата на пари или активи в играта се усеща по-остро от удоволствието от печалбата. Играчите в рисковия спектър често преследват загубите си, участвайки в по-рисковани залози, за да възстановят загубеното, поведение, известно като „преследване на загуби“. Този цикъл на неприязън към загубата може да доведе играещите до по-дълбоко пристрастяване, докато се стремят да смекчат загубите си.
Пристрастност на потвърждението
Пристрастност към потвърждението е тенденцията да се търси, тълкува и запомня информация по начин, който потвърждава нечии предубеждения. Геймърите могат избирателно да си припомнят печалбите си и да пренебрегнат загубите си, засилвайки убеждението си, че са по-успешни, отколкото са в действителност. Подобно припомняне укрепва техния ангажимент да продължат да играят, тъй като те вярват, че тяхната стратегия или късмет в крайна сметка ще се отплатят. Селективната памет и вниманието към потвърждаване на случаите подсилват пристрастяването чрез поддържане на нереалистично възприемане на резултатите от играта.
Ефект на закотвяне
Ефектът на закотвяне е тенденцията да се разчита в голяма степен на първата срещана информация („котвата“), когато се вземат решения. В хазарта първоначалната печалба или първото голямо изплащане може да служи като котва, задавайки нереалистични очаквания за бъдещи резултати. Играчите могат да продължат да залагат с вярата, че подобни печалби ще дойдат всеки момент, дори и при последващи загуби.
Заключение
Работата на Канеман и Тверски върху когнитивните склонности хвърлят светлина върху психологическите механизми, които допринасят за пристрастяването към игрите и хазарта. Разбирането на тези пристрастявания – като евристика на наличността, илюзия за контрол, отвращение от загуба, пристрастие към потвърждението и ефект на закотвяне – може да помогне за разработването на по-ефективни интервенции и системи за подкрепа за тези, които се борят със зависимостите. Чрез разпознаване и справяне с тези явления, хората могат да вземат по-информирани решения и да намалят силата на пристрастяващото поведение.
