Доц. д-р Мариана Тодорова
В настоящата ни епоха на тотална дигиталната свързаност привлекателността на онлайн пребиваването и видеоигрите завладява съзнанието на хора от различни възрастови групи и по-специално, подрастващите се оказват тези, които почти изцяло потопени в това непрекъснато развиващо се виртуално пространство. Въпреки това, пристрастяването към него или онлайн игри, е проблем, който все по-видимо касае реалния живот на засегнатите. Много тийнейджъри се борят с предизвикателството да ограничат времето, прекарано във видеоигри, а границата между развлечението и истинското пристрастяване става все по-размита. Важен аспект в намиране на здравословния баланс е да се открие начин да не бъдем „отвлечени“ и разсеяни от екраните. Ново изследване на учен от Станфордския университет дава полезни насоки, като на децата и подрастващите трябва ясно и да им бъде показано колко ценно време за алтернативни занимания сред природата, приятелите и семейството губят, като същевременно изградят навик и сами вземат решение по колко време да пребивават и кога трябва да спрат.
В някои случаи игрите могат да поемат централна роля в живота на индивида, което води до неблагоприятни последици, които отекват върху физическото и психическото здраве и социалните взаимоотношения. За тези, които наистина търсят изход, от първостепенно значение е да обмислят форма на лечение на пристрастяването към играта.
Пристрастяване към процеса: Цялостно разбиране
Пристрастяването към игрите може да бъде класифицирано в спектъра на пристрастяванията към процеса, а това е подгрупа на поведенческата зависимост. Пристрастяването към процеса се характеризира с непреодолим импулс за ангажиране към специфично поведение въпреки явните негативни последици. Други прояви на пристрастяване към процеса включват непреодолима склонност към хазарт, пазаруване или свързани с храната разстройства – пълнота, анорексия, булимия. Всеобхватният характер на тези пристрастявания подчертава по-широката концепция за привързаност към процеса, (а не толкова същността) където поведенческите модели са фокусната точка на безпокойство.
Разпознаването на пагубната хватка на пристрастяването към игри включва разпознаване на серия от предупредителни знаци:
Пренебрегване на социални и лични задължения: В този случай, пристрастяването има предимство пред приятелствата, хобитата и други интереси.
Влошаване на личната хигиена: Индивидите може да пренебрегнат основните грижи за себе си.
Невъзможност за спазване на времеви ограничения: Усилията за намаляване на времето за игри се оказват безполезни, като хората постоянно превишават самоналожените ограничения.
Смущения в настроението: Невъзможността за достъп до игри може да предизвика безпокойство, гняв и раздразнителност.
Нарушения на съня и апетита: Промените в моделите на сън и хранителните навици, които са свързани с навиците за игри, могат да станат очевидни.
Емоционални изблици: Забраната или ограничаването на игрите може да предизвика емоционални изблици.
Учебно/ Академично и професионално влошаване: Спадът в учебното/ академичното или професионалното представяне може да се прояви, тъй като игрите имат безпрекословно предимство пред отговорностите.
За отказването от пристрастяването към игри може да се ползва опита на хората, борещи се с други форми на пристрастяване, често пораждайки симптоми като гняв, депресия и самота.
Напътствия по пътя към възстановяване
За тези, които са признали пристрастяването си към игрите или се стремят да помогнат на тийнейджър да се справи с този проблем, има пет основни стъпки за улесняване на успешното осъществяване на рехабилитация:
Установяване на строги времеви ограничения: Експертите по детско здраве подчертават важността на ограничаването на времето пред екрана, като препоръчват на децата в училищна възраст да прекарват не повече от два часа на ден пред екраните. За тези, които имат за цел да намалят времето за игра, стартирането на 30-минутен дневен лимит, съпътства от аларма (изкуствен интелект – Сири, Алекса) или напомняния от приятели, може да бъде важна отправна точка.
„Чиста спалня“: Премахването на игрални устройства от спалнята е от съществено значение за ограничаване на импулсивните игри. Тази практика не само минимизира лесния достъп, но и се бори с неблагоприятните ефекти от нощните игри върху качеството на съня.
Използване на социалните мрежи в положителен аспект: Откритото обсъждане на притесненията относно пристрастяването към игри с приятели и семейство е жизненоважна стъпка. Алтернативно, започването на разговори за ангажиране в повече социални дейности може да бъде косвен, но ефективен подход за смекчаване на прекомерната игра.
Следване на алтернативни техники за облекчаване на стреса: Игрите често служат като облекчаване на стреса за мнозина. Следователно разработването на алтернативни механизми за справяне с него е от основно значение за управлението и намаляването на времето за игра. Използване на медитация, йога, физически упражнения, спорт и творчески израз като: рисуване, писане или музика могат да осигурят средство за облекчаване на стреса, без да се прибягва до прекомерни игри.
Обмисляне на лечение на пристрастяването към игрите: В случаите, когато самоконтролирането се окаже предизвикателство и пристрастяването към игрите остава непроменимо, търсенето на професионална намеса става първостепенно. Вече има институции, които предлагат персонализирани услуги за лечение, предназначени за справяне с пристрастяването. Техният набор от терапии включва индивидуална и семейна терапия, когнитивно-поведенческа терапия, приключенска терапия, терапия с помощта на коне и терапия в дивата природа.
